В много случаи, когато ни се струва, че ситуацията, в която се намираме е безизходна винаги трябва да търсим алтернативно на предлаганите ни решения за разрешаването на този проблем. И за да не бъда голословен специално за онези от вас, които си мислят, че е много лесно да се каже, но е съвсем друго да се направи, ще дам един много простичък пример, който е от онези, които най-нагледно показват как понякога решението на проблема е там пред нас, но ние не го виждаме. Защо? Защото сме съсредоточени в предлаганите ни решения, които много пъти изискват излишно време и усилия. Подобно на слисания от фокусническия трик зрител на нас ни убягва това, което от самото начало е там пред нас. Ето и самият пример:
„В едно лечебно заведение за хора с душевни разтройства идва делегация и един от делегатите попитал как разбират, кои хора са с душевни разтройства и кои са здрави. Лекарят, развеждащ делегатите отвърнал, че пълнят една вана с вода и дават на болните една лъжичка, една чаша и една кофа, като им казват да изберат по кой начин биха избрали да изпразнят най-бързо ваната. Делегатът прекъснал лекаря, казвайки, че е разбрал същността на експеримента понеже всеки нормален човек би избрал кофата, защото е по голяма от лъжицата и чашата. Лекарят отговорил, че нормалният човек би дръпнал просто верижката на тапата на ваната .”
Както сами се убедихте, а и може би мнозина от вас се досетиха предварително отговорa на дилемата е повече от елементарен. Въпросът е да се сещаме за него когато сме притиснати от подобен проблем, т.е. разумът (нещото, което ни води към успеха) е онова нещо, което ни помага да намерим решения отвъд предлаганите ни възможности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар