Във всеки брак има и хубави и не чак толкова хубави моменти, но най-лошото което човек може да направи в онези трудни моменти, които понякога ни се струват непреодолими и без място за компромис към половинката ни е да вземем глупави и прибързани решения. Всеки прави различни грешки в ежедневието, както мъжът, така и жената. Едно от хубавите и положителните неща, които всяка една от страните може да направи е да не генерализира дадена грешка или моментен недостатък на другия. Или с други думи ако да речем например при сервиране на вечерята жената разлее или изпусне нещо реакцията на мъжа не бива да бъде от рода на ”Ех, че си непохватница! Всичката ти е такава!” Или ако мъжът си е забравил мръсните чорапи след като се е събул и не ги е хвърлил при прането реакцията пък на жената не бива да е от рода на ”Ех какъв си мърляч! Като те гледам какъв си представям си как те е възпитала майка ти!” Такива коментари са не само излишни и грозни, също така могат да наранят дълбого чувствата на партньора, който в повечето случаи е направил това или друго подобно нещо от липса на моментно внимание или се е бил съсредоточил в нещо, с което е искал да ви изненада. Нещо, което смята за важен жест за вас и отвлякло за момент вниманието му от това което е правил. Жената, която дадох за пример по-горе може цял ден да не е седнала за да може да приготви любимата на съпруга си вечеря и в следствие на умора и/или притеснение дали се е справила добре да е разляла малко като сервира или обърнала солницата да речем. Мъжът от горният пример пък може би е купил малко бижу, за да изненада жена си и след като си е събул чорапите в хола където е отпуслнал умореното си от работа тяло се сеща, че е забравил върху шкафчето в антрето подаръка и втурвайки се да го прибере, за да не се развали изненадата жена му вижда забравени събутите чорапи. Затова трябва да се научим да толерираме другия, а това ще породи единсвено ответна толерантност у партньора ни. Трябва с повече разбиране и тактичност да подхождаме към другия. Не трябва да забравяме от време навреме да се поставяме в обувките на другия, защото понякога грешката или вината, която приписваме на дргугия може да е в нас или просто няма виновен.
следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар